О’кей, я уже осознала …


О’кей, я уже осознала …

О’кей,
я уже осознала —
для меня
ты умер
навсегда…
тогда…
на закате,
а быть может
на заре…
еще в ноябре…
нет,
не пророню
ни мольбу
ни даже слезинку
на могилку…
только
горсть стихов
развею
на ветру…
по утру…

Добавить комментарий